В сферата на психологията специалистите определят „страхът от пропускане“ като постоянна тревога, обземаща човека, че в този момент някъде е възможно да се случва нещо ново, интересно, вълнуващо, даващо възможности, което би могло да бъде пропуснато.
Този синдром е най-добре наблюдаван що се отнася до социалните медии. Честото и безпричинно посягане към телефона, за да видим „какво ново“ става из социалните канали, доста добре описва същността на това състояние – страхът от пропускане се изразява най-вече в невъзможността да се откъснеш и отдалечиш от източниците на информация и социално одобрение.
„Страхът от пропускане“ е демонстриран най-вече чрез постоянното окупиране на социалните мрежи – ако някой не би могъл да си представи няколко часа или дори цял ден без достъп до социалните си профили, то причината за това е най-вероятно гореспоменатият синдром. Това състояние, обаче, често има негативен ефект върху връзките и отношенията ни в действителния живот – често срещано е двама души да разговарят в заведение, след което да се вглъбят в екраните на телефоните си и неусетно да изгубят цял час. Именно тази нагласа е характерна за „страха от пропускане“ – притеснението, че нещо далеч по-вълнуващо и приятно може да се случва някъде другаде, докато вие го пропускате, правейки нещо друго в момента. Затова и често държим телефоните си на една ръка разстояние – за да сме винаги наясно с новото и „вълнуващото“.
От този подход страдат именно социалните контакти очи в очи. Злоупотребата със смартфоните, дори когато прекарваме време с друг човек, способстват за изстиване на отношенията. Хората все по-лесно губят контакта едни с други в реалността и изцяло го пренасят в сферата на интернет.
И докато безспорно е полезно и необходимо да се използват социални мрежи, независимо дали за разширавяне на социалния кръг или бизнеса, то потреблението им следва да бъде с мярка и в подходящи за целта ситуации. Твърде често откриваме, че нищо значително не се случва в социалните мрежи за времето, в което не сме били из тях. Направете си експеримент – изолирайте се от тях през деня и обърнете внимание на това дали протдуктивността ви се е повишила. А и ще се убедите, че не сте пропуснали нищо съществено.